Христо Илиев †, роден в София, България, е български пианист, хоров диригент и преподавател по пиано. Той е внук на известния музикален фолклорист, Васил Стоин, който има невероятен принос за издирването и обнародването на българския фолклор. Бащата на Христо, Илия Илиев, е международно известен и изтъкнат композитор, който също се е занимавал с хорово дирижиране. Още на петгодишна възраст Христо Илиев получава своите първи уроци по пиано, от леля си, Елена Стоин, която от втората половина на XX век е сред най-видните изследователи на съвременната музикална българска фолклористика.
През 1968 година в Полша започва неговата кариера като концертиращ пианист, а оттогава той започва да изнася концерти и рецитали с оркестров съпровод в Аржентина, Бразилия, България, Германия и Съединените щати. През 1972 г. Христо Илиев завършва с отличие своето образование в Българската държавна консерватория, след което продължава обучението си с професорите Вела Савова и Гуидо Агости, а с композиторите Франтишек Раух и Йозеф Паленичек дори следва следдипломна квалификация в Музикалната академия в Прага. Христо Илиев става и носител на голямата награда “Панчо Владигеров”, след като през 1974г. печели VI национален конкурс за инструменталисти и певци в София. Българския пианист е изнасял концерти с оркестри в България, Еквадор, Холандия, Полша, Литва и Чехия, изпълнявани под ръководството на диригенти, като Жан Мейлан, Емин Чачатурян, Васил Казанджиев, Васил Стефанов и Иван Маринов. Богатият му репертоар се състои от над 30 концерта с оркестров съпровод, както и от голям брой солови творби от европейски, американски и японски композитори, представители на барока до 20 век. В допълнение, Христо Илиев прави много радио и телевизионни записи, а българската фирма “Балкантон” издава негови грамофонни плочи.
Христо Илиев има богат преподавателски опит, който придобива, както в България, така и извън границите на родината. От 1974 г. започва да преподава по пиано в Българската държавна консерватория, а от 1981 г. става и главен учител по пиано в Националното музикално училище в София. Четири години по – късно (1985 г.) той заминава за Кито, Еквадор, където става главен учител по пиано в Националната музикална консерватория. Българският пианист открива и собствен музикален институт в Кито, където от 1987 до 1989 година е главен учител по пиано. През 1991 г. Христо Илиев става научен ръководител (малко по – късно и преподавател по пиано) в консерваторията в Енсхеде, Нидерландия, където разпространява знанията и изкуството си до пенсионирането си през 2011 година. Пианистът е давал множество международни майсторски курсове на места, като Националната консерватория в Буенос Айрес (Аржентина), Музикалната академия в Рига (Латвия), Консерваторията в Санкт Петербург (Русия), както и в Музикалната академия в София (България). От 2001 година Христо Илиев се присъединява и към Фондацията за обучение по пиано „Бехщайн“, където е едновременно координатор и преподавател. В допълнение, студентите и учениците на Христо Илиев, някои от които били носители на международни и/или национални награди, са изнасяли концерти в Белгия, България, Германия, Еквадор, Франция, Италия, Япония, Холандия, Австрия, Уругвай, САЩ и Швейцария.
Голяма част от живота на Христо Илиев заема и кариерата му на хоров диригент, която се развива по активно след заминаването му за Нидерландия през 1991 година. От 1960 до 1985 се занимава с клавирен акомпанимент и водене на репетиции на голям брой български хорове, а през 1985 г. печели и първа награда с български детски хор в Арецо, Италия. Както в България, така и в Нидерландия, Христо Илиев е бил ръководител на множество, смесени, дамски, мъжки, детски, госпъл, камерни и църковни хорове.